Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 22 март 2011 г.

СИНЯ СВОБОДА

СИНЯ СВОБОДА

Изтеглят стъпките ми пътя

по билото на планината.

Цветенца пролетни край мен

сънуват слънцето

и плуват

на вятъра в безтегловността;

с главици кимат и докосват

небцето меко на небето;

разпръскват дъхавите аромати

над острите връхчета на тревата,

прохождаща по изкривения гръбнак

на стария Балкан.

Сънуват пролетната си поляна,

а аз опиянен от мириса омаен

прекрачил пролетния праг,

вървящ от връх до връх,

с отворени очи сънувам любовта си.

Танцуват нежните цветенца с пътя

на леките ми стъпки под хипнозата,

танцуват и сънуват синята си свобода.

В усмивката ми слънчева

усмивките на малките цветчета

изплитат с танц на пролетта венеца.