Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

spodeleni migove :: МОЯТА ГРАФИКА 3

spodeleni migove :: МОЯТА ГРАФИКА 3
Публикувано от в Няма коментари:

ДРУГ СВЯТ

ДРУГ СВЯТ

Градът живее долу в ниското и диша тежко с ка­менните си запрашени гърди. Не подозира той, че го­ре, на Къпинчо светът е друг, защото слънцето и възду­хът са други. Уж същите, но не съвсем. Вървя по дългата ливада с прегоряла от дъха на сушата трева, с премрежени от блясъка на лъчите очи. Ливадата днес, сякаш е пистата, голямата, широка писта, от която из­литат белите самолети на облаците. Дърветата в гората са вдигнали високо зелените си още ръце и приветст­ват вдъхновения им полет. От Турлата и от Черешов дял се стича на буйни потоци бистра сребриста небесна тишина, която прави крачката ми лека и напевна. И думите ми падат в мисълта като пъстроцветни парашу­ти в безкрайното поле на окриленото ми въображение.
Градът живее с тъжния си автомобилен грохот, при­стегнат в тясната ризница на замърсения въздух и зави­стливо гледа към Къпинчо, където се разхождам аз.
А жителите, забързани и угнетени от грижите на всекидневието, вървят с очи забити в тротоара и дори и през ум не им минава за съществуването на този слън­чев хълм на радостта. Дали успяват те да забележат през пелената на цигарения дим в заведенията, че един по-чист свят живее красивия си живот само на крачка от течащата в ниското река на суетата? Едва ли. Иначе бихме се срещнали тук, в топлата прегръдка на слънце­то, във ведрата усмивка на крачещата с широки крач­ки през октомври есен.

Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)