В градината на чувствата ми пак е пролет,
в градината на чувствата ми вятърът
обзет от пролетно опиянение лудува.
Повдига сънищата на тревите той,
духа ми вдига с палави вихрушки
и на цветята през сияйните усмивки,
притичва бос,
отнася го към хоризонта –
там дето погледът с мечта се среща
и радостта намира своя път,
където ново слънцето изгрява
и спира за почивка сянката на облак.
В градината на чувствата ми
с вятъра танцувам –
опиянен от пролетта
той с мен кокетничи
и на ушенцето ми тихо шепнещ,
безотговорно пак ми обещава нещо,
в което аз не мога да повярвам.