Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 9 януари 2011 г.

ХУДОЖНИКЪТ

ХУДОЖНИКЪТ

Художникът рисува слънцето със слънце на раменете. Сякаш бе слязъл от него в тревата. Той топи четките си в росата и размазва златните бои на есента в лицето на деня. Четките стърчат в ръката му като гръмоотводи на бликащото чувство. По невидимата следа на очите му търся извора на вдъхновението му. Разпънал триножника си в дланта на ливадата, със замаха на четките си лови танцуващите в небето облаци и с тях заселва платното. На върха на натопените в боите четки блестят елмазите на неговия духовен порив. Вятърът развява шала му като пряпорец и с гласа на двугласните си флейти весели душата.
А в гората срещу него димят огнищата запалени от есента в листата и разнасят дима на отминаващия сезон. С просвирващите флейти на прелитащият над ливадата вятър се смесва звънът на чезнещи стада. Керваните от капещи листа, поведени от вятъра, разпръсват огнените багри и мислите ми политат с тях над тихата земя, все още топла и засмяна.
Но вдъхновеният художник си остава тук – един ловец на цветове и светли мигове, творец на нови светове, родени от всевиждащите му очи. Размества той с вълшебните си четки на хоризонтите местата, прокарва пътища през тях за радостта и за мечтите.
Художникът рисува сънищата си и детството на претворения пейзаж.

Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)