понеделник, 7 май 2012 г.
НЕ ОБИЧАМ КОГАТО
НЕ ОБИЧАМ КОГАТО
Не обичам когато
в очите ти блясъкът гасне;
мълчалива умора
когато гнезди на лицето ти.
Не обичам когато поток от тъга
наводнява деня ти,
когато през тебе минава
с подмолни течения
и гаси светлината
на твоята радост
водата му мътна;
когато оставя следи
и отмива без жал
благозвучните звучи на тишината;
когато отнася
красивите, верните думи
родени в сърцето ти.
Не обичам до мене
да бъдеш студено-разумна,
всяка дума когато
е точно премерена –
аз тогава загубвам
най-верния тон на живота си.
Не обичам когато
в очите ти блясъкът гасне;
мълчалива умора
когато гнезди на лицето ти.
Не обичам когато поток от тъга
наводнява деня ти,
когато през тебе минава
с подмолни течения
и гаси светлината
на твоята радост
водата му мътна;
когато оставя следи
и отмива без жал
благозвучните звучи на тишината;
когато отнася
красивите, верните думи
родени в сърцето ти.
Не обичам до мене
да бъдеш студено-разумна,
всяка дума когато
е точно премерена –
аз тогава загубвам
най-верния тон на живота си.
ШУМИ ГОРАТА
ШУМИ ГОРАТА
Шуми край нас гората –
за сътворението на света разказва,
за Ева и Адам – за нас.
Гората е опиянение…
Полюшват се върхарите,
вълни на пролетта,
от мекото докосване
на топлия ветрец –
зелени върхове
в узрелите ни чувства.
Шуми любовната гора
от любовта ни озарена
и всякое листенце в клоните
е миг щастлив, надежда е,
и всяка мъничка тревичка
е връхчето на нежен поглед,
и всяко камъче
по горската пътека
е дума изтървана на възторг
от бликащата красота.
Шумят върхарите
на старите дървета,
в които приютяваме
запелите в любовен унес птички
на нашите сърца.
Шуми край нас гората –
за сътворението на света разказва,
за Ева и Адам – за нас.
Гората е опиянение…
Полюшват се върхарите,
вълни на пролетта,
от мекото докосване
на топлия ветрец –
зелени върхове
в узрелите ни чувства.
Шуми любовната гора
от любовта ни озарена
и всякое листенце в клоните
е миг щастлив, надежда е,
и всяка мъничка тревичка
е връхчето на нежен поглед,
и всяко камъче
по горската пътека
е дума изтървана на възторг
от бликащата красота.
Шумят върхарите
на старите дървета,
в които приютяваме
запелите в любовен унес птички
на нашите сърца.
Абонамент за:
Публикации (Atom)