МЪДРОСТТА НА ДЪРВЕТАТА
Край мене първите листенца на храстите улавят ранните лъчи на слънцето в прохождащата усмивка на зеленината. Наболите треви в окапалата шума поглеждат завистливо, но с надежда, към върховете на дърветата и им се иска да повярват, че някога и те ще станат толкова големи, силни и ще могат на бурите да устояват укрепналите им стебла. Мечтите са красиво нещо и не им отнемам аз илюзията светла, заобикалям ги, и гледам да не ги настъпвам с крак и порива им нов в зачатъка му още да прекърша. А над тревичките дърветата протягат клони - не бързат те прозорците на пъпките на своите листенца да отворят - под щорите им те усещат как соковете се надигат, животът как набира сили за изява. Но още рано е за такъв размах, те с опита си знаят за капризете на времето и добре познават непостоянството на младия април. Сега желаят само да подържат на слънцето лъчите в клоните си, да стоплят още соковете на живота в подкорието им. И с мъдростта на опита си знаят, че пак ще трябва техните корони в бурите и студовете на закъснелите слани да пазят невъздаржалите се подбудители на пролетта. А младите треви ще се нуждаят от бащинската и любящата закрила на дърветата. Сега дърветата им се усмихват снизходително, доброжелателно, надвесени над първата им крачка.
Публикации
