Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 8 юни 2011 г.

ПОДАРЪК

ПОДАРЪК

Днес зимата ни подарява
невероятно топъл, слънчев ден ден.
Под радостта на нашите тела
в тревата суха
извират летни аромати.
Един щурец
от светлината на деня подмамен
или от шепота на думите ни нежни
наднича с нетърпение
на януари в бялото лице;
наднича с плаха песен
на любовта ни в бликащия извор.
Нестройничко звучи
недонастроената му цигулка,
но как е хубаво да чуем
отново звуците й топли,
гласа на лятото да чуем посред зима.
Не е ли тази тиха песен
един подарък летен,
от зимата,
за нашата любов?