Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 4 юни 2011 г.

ДВУСТИШИЯ

ДВУСТИШИЯ


* * *

По злобата ако вървиш
ще стигнеш до заключена врата.


* * *


Най-трудно е да си запазиш място
във времето на хората след тебе.


* * *


Ако аз по пътеката на любовта си тръгна
ще стигна неизменно пак до тебе.


* * *


След стъпките на думите си стъпвам
и стигам до отсъствието от живота.


* * *


Най-тежката разлъка –
разлъката със себе си самия.


* * *


Примирал съм от жажда често до
препълнената чаша на живота.


* * *


В чужд образ можеш ли
да стигнеш ти до своя мисъл?


* * *


След блясъка на ярките светкавици на любовта си
сега посипвам с пепелта от тях главата си.