Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 15 юли 2011 г.

ПОД ВРЪХ ТРИГЛАВ

ПОД ВРЪХ ТРИГЛАВ
хижа Мазалат

Изпляска с длани утрото,
събуди спящите треви,
подгони тишината
и вдигна слънцето от сън.
Надникна то
през белия прозорец на съня ми.
И като пъстра пеперуда
запърха светлината,
раздуха цветовете
в пейзажа на нощта;
под тежките клепачи на съня ми
раздвижи образа на планината.
Върхът,
наложил слънчевата шапка,
над хижата изправен,
приветства ме и ме зове,
примамва ме като дете
с албума пъстроцветен
от най красиви гледки.
И аз, дете на планината,
не мога никак да му устоя –
нарамвам раница и тръгвам…
Публикувано от в Няма коментари:

ПОД ВЕЖЕН

ПОД ВЕЖЕН


Нашарвам радостта си
с цветистата дъга на есента.
Пред мене Вежен
попива синевата на небето,
нагазил в багрена река
и пръска ароматите
забравени от лятото.
Сред карнавала пищен на гората
танцува есента под Вежен
и радостта ми,
превръща в светлина,
и в песен
от падащи води.
В деня красив едно сме цяло –
върхът и песента,
и аз, и есента…
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)