Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

КЪЩАТА

КЪЩАТА

Нощ тъжна и дълбока,

стаена и студена.

Уплашена от себе си

и тишината

под покрива на къщата на ъгъла се сгуши.

След стъпките на влюбена жена

потъна бързо тя

в безлицевия вход

на тъмната и тъжна къща.

И пламна светлина

в прозореца й мрачен –

крила разтвори като птица той,

излитна нежна музика него.

Една щастлива музика

понесе своята усмивка

над сънената улица,

над спящите дървета.

Мълчала къщата от толкова години,

сега запя

и заговориха стени,

прозорци и врати.

И зашептя на улицата къщата

на стъпките й с думите

от скромния си ъгъл –

превърна се в пулсиращо сърце

на улицата, на нощта

и на града.