Подмина ме успехът.
Не ме видя сред многолюдието
към него устремено.
Аз като всички свирках,
махах му с ръце,
избутвах с лакти и крещях.
Но той не ме видя,
при другиго отиде
и топло го прегърна.
Разминал се надеждно с него,
настрана отблъснат,
сега съм смачкан от тълпата наблюдател –
сега следя на другите успеха.
Стоя изправен в тесния си сенчест ъгъл
зад светлото кръстовище
на щастието и късмета.
Е, ще преживея някак и без него.
И съм доволен,
ако денят минаващ покрай мен
ми пусне в шепата
един спокоен миг,
забравена от някого усмивка
и нежен поглед,
загубил си адреса
или един препълнен с красота
забързан залез.
Публикации
