Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 28 април 2011 г.

В РЕКАТА НА МЪЛЧАНИЕТО

В РЕКАТА НА МЪЛЧАНИЕТО

В тихата и бистра река на мълчанието плуват сребролюспите риби на безбройните ни желания. Бързеите и коват звъна на пораженията и успехите. В тях се къпе на воля творческото ни вдъхновение и в кротката й вода се оглеждат новородените идеи. А в дълбокото небе над речната вода летят бързокрилите птици на неуморните ни мисли, в гнездата на които се излюпват сладкопойните пилци на всичките наши мечти. Водите на тази тиха река напояват старата възлеста лозница на живота, сред листата на която зреят най-вкусните слънчеви гроздове от чиито зрънца се храни въображението ни.
Небето на мълчанието изтигла главозамайващите висини на планината, за да закотви облаците на сияйните си въжделения, за да нахрани цялата земя с покой и красота.
И много често то е невидимата люлка на тихата ни съпричастност към всичко случващо се покрай нас и в нас. То е водата, в която се размиват назрелите конфликти между хората. Мълчанието е билката целебна срещу злото и вечно съпътстващите го безбройни неудачи. Мълчанието – умиротворител и гълтач на ненаситните огньове на бушуващите страсти.
Най-често мълчанието е прохладната живителна сянка на мъдростта под яркото убийствено слънце в пустиннитеполета на живота.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

В ЖИТЕЙСКАТА ПУСТИНЯ

В ЖИТЕЙСКАТА ПУСТИНЯ

Източват се сезоните
в пустинния керван на дните.
Под палещото слънце на проблемите
оазисите на надеждата пресъхват.
Сред пясъците на живота
вятърът сърдит на ежедневието
затрупва всички пътища.
И вярата в изсъхналия мях
е вече капката последна
която няма жаждата да утоли,
а още ще я подлюти.
Като пустинни извори
пресъхват старите приятелства –
за нови вече аз не се надявам.
Мечтани някога,
нещата днес
загубват своето значение.
Прахът покрива всичко
с воала на забравата
и с нямо безразличие поглъща той
и горести, и жалби,
и радост, и печал,
и нищо не щади.
Неотменимо и като в просъница,
животът си отива ден след ден.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)