Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 1 юли 2011 г.

КЪМ СВЕЧЕРЕНОТО НЕБЕ

КЪМ
СВЕЧЕРЕНОТО НЕБЕ


Китарата в ръцете ти
повтаря плавната извивка
на ханша и бедрата ти.
И голият ти пъп,
като космична дупка,
засмуква моя поглед.
И прави ме съвсем материален,
забравил за душата,
на чувствата за светлината.
Изпуснала китарата,
ръката ти ме взема,
повежда ме,
към свечереното небе
на нежността ти.
Публикувано от в Няма коментари:

БЕЗ СВЕТЛИНАТА

БЕЗ
СВЕТЛИНАТА


Ти бе светлина –
превърна се в мрак.
И мене превърна.
Светът е толкова тъжен
без светлината.
И студен,
без слънцето,
и пустинен,
и глух,
и далечен,
Безчувствен,
дори отблъскващ.
Без светлината
кой ще види сега
цъфтящият мак на сърцето ми?
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)