Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 9 април 2011 г.

ДО СЛЕДВАЩОТО ЛЯТО

ДО СЛЕДВАЩОТО ЛЯТО

Прибира времето
прозрачните си летни отражения,
наситени с гореща страст
и с толкова емоции.
Съвсем внимателно сега,
в запрашения край на лятото,
пристига с тихи стъпки,
за да не изплаши някого,
чаровницата есен.
Когато тя в ливадите поседне
сред изгорялата трева,
копите ще изсмучат от земята
последна топлина
и дългите си сенки ще прострат
под изтънелите лъчи на слънцето.
С променлив вятър
ще ни погали старата прошарена гора.
И в пъстрата омая в края на деня
на залеза
след сетната въздишка,
когато тръгнат
уморените от паша облачни стада,
ще дойде есенната тиха вечер,
ще събере светулките в дланта си,
ще ги затвори в нея,
до следващото лято.