Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 17 март 2010 г.

МЪДРОСТТА НА ДЪРВЕТАТА

Край мене първите листенца на храстите улавят ранните лъчи на слънцето в прохождащата усмивка на зеленината. Наболите треви в окапалата шума поглеждат завистливо, но с надежда, към върховете на дърветата и им се иска да повярват, че някога и те ще станат толкова големи, силни и ще могат на бурите да устояват укрепналите им стебла. Мечтите са красиво нещо и не им отнемам аз илюзията светла, заобикалям ги, и гледам да не ги настъпвам с крак и порива им нов в зачатъка му още да прекърша. А над тревичките дърветата протягат клони - не бързат те прозорците на пъпките на своите листенца да отворят - под щорите им те усещат как соковете се надигат, животът как набира сили за изява. Но още рано е за такъв размах, те с опита си знаят за капризете на времето и добре познават непостоянството на младия април. Сега желаят само да подържат на слънцето лъчите в клоните си, да стоплят още соковете на живота в подкорието им. И с мъдростта на опита си знаят, че пак ще трябва техните корони в бурите и студовете на закъснелите слани да пазят невъздаржалите се подбудители на пролетта. А младите треви ще се нуждаят от бащинската и любящата закрила на дърветата. Сега дърветата им се усмихват снизходително, доброжелателно, надвесени над първата им крачка.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)