ДЪЖДЪТ
Дъждът почука на прозореца ми.
Отворих му да влезе в стаята,
а той видя ботушите си мокри
и само лекичко, през праг надникна.
Усетих мирис на зелено,
и на трева косена,
озон, и на колендро.
Това ме върна в детството далечно,
когато боси шляпахме на воля
в затоплените локви
на дните си щастливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар