Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 12 ноември 2010 г.

ВЪРХОВЕ

ВЪРХОВЕ

Върховете са опрели гръб в гръб, за да се стоплят в хладния ден и да се почувстват по-силни и защитени от напора на пролетните бури. Облегнати един на друг на гърбовете си, върховете обядват и за нещо си гово­рят. От пръстите им се отронват сребристи люспици от времето и попаднали във водите на бистрите игриви потоци, потичат към низините.
Мълчанието на гората в ниското рисува светлия по­ртрет на тишината. Аз стоя седнал на най-високия ка­мък на върха с провесени в синевата крака и облаците нахлузват върху ходилата ми сребърни пантофи, укра­сени с птича песен. Под слънчевия оркестър на лъчите, далнината се върти във вихъра на шеметния свой валс и цялата окъпана от музика, е музика.
Захващам погледа си за бялата дреха на облака и тръгвам по небето на мечтата да търся бисера на щас­тието си. Върховете поглеждат тъжно след мен и за­въртат прощално хоро под ритъма на стъпките, които ехото разнася старателно и надеждно, макар да е видя­ло тук какви ли не още чудеса. И то подтичва след мен и облака, за да догони своя горещ блян.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)