Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 13 ноември 2010 г.

ЗАЛЕЗ И НОЩ

1.

Гори небето в залезно прозрение. По тънките оранжеви спирали мисълта танцува и се опитва да пред­скаже бъдното. Керваните на облаците бързат. И натова­рени с богатствата на отминаващия ден, с очакване, те отминават. Прозвънва тънката китара на трубадура-вятър под свечереното небе на нежността. Сред нощното мълчание очите търсят пътя на звездите. Един щурец, преглътнал слънцето, с гласа си сънотворен, при­спива спомените топли на сърцето ми, до следващия ден.

2.

През парка пробягва нощта с ореол от светулки. Под мъждеещите в мрака лампи на алеите заспиват пейките-самотници. Дърветата отръскват от короните си погълнатите дневни шумове и тегоби, обличат си зелените пижами и се приготвят за сън. А хвърлените сенки на къщите в тревата се милват и благославят те­зи красиви нощни мигове за нежност. Вятърът, по ви­соката стълба на своята нощна вихрушка, удари чело в луната и от разтърсеното небе от подскока му, се поръ­си звезден прах. И много бавно, но сигурно, градът на­влиза в дълбокия и неизбродим лабиринт на съня.

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)