ПРОЛЕТНА ВОДА
Там под върбите, живее тихия си живот реката. Ромонът на бързите й води унася деня в дрямка. Изпод приведените клони на върбите се плиска весел девичи смях и се смесва с гласа на бързеите. Цялата лъка прозвънва под бистрия извор на смеха.
Развеселено, доброто старо слънце гали с дъха си всяка тревичка и всяко листенце. Цветята зажумяват от силната му светлина, а полуделите от упойващите аромати пчели жужат, изпълнявайки своята нова слънчева симфония.
По облите бели камъни внимателно пристъпват момичета. Разветите им от топлия ветрец поли, откриват белотата на краката им. Те газят, смеят се и пеят. Водни пръски щедро пилеят слънчевото злато. Един любопитен облак се надвесва над водата, влюбен в отражението си или в смеха на тези весели русалки. Дори и жабите не издържат в този песенно-музикален миг и надуват дрезгавите тромпети на гласовете си в ракитака.
Водата тече, тръпнеща и бляскава, отмива всичко – и цветове, и шумове, и звуци; отмива пролетните аромати, девичия смях, разпилян под старите върби, но младостта, но младостта не може да отмие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар