Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 20 декември 2010 г.

В ШЕПОТА НА ПЪПКИТЕ

В ШЕПОТА НА ПЪПКИТЕ

Послушай шепота на пъпките на прасковените дръвчета. Пресипналият вятър, облачният глашатай, със зачервено гърло, послушай как дере с гласа си дрезгав, пространството от сън събудено. А ранобудната запяла птица събира тонове за песента си от плахото ухание узряващо в дъха на пъпките. Излитнала от нечий сън се носи с волен полет птицата, прорязваща синевината на небето. Погледай как засява тя с крилете си дълбоко дишащите висини. И позлатено, семето на мисълта ми кротко ляга в браздите на предпролетните ниви. Два бора са докоснали с високи върхове самото облачно мечтание, рисуват своя блян, там горе на челото на върха и люшкат те завързаната люлка сребърна на кръгозора. Там пълни той гърдите си могъщи с дъх свеж на младост, на прохождаща зеленина, на нов живот, и с ритмични крачи стъпва бодро в посоката на бъднината. И подмладен от буйството на идващата пролет, стоя изправен в утрото, и гледам полета на птицата, преварила бръмчащата летяща бяла точка на реактивния далечен самолет. С крилете си раздухва тя разрошената му опашка димна. И виждам аз с полузатворени очи едно затичано момче в ливадата след птицата с повдигнати ръце, което толкова на мен прилича, което е една далечна моя сянка, полуизтрита от забързаните ходила на времето. Ще ме познаете ли в него, сред шепота на пъпките набъбнали? И ще успее ли усмивка на пролетното нежно слънце и всички вас пак да превърне в едни лудешки бягащи деца след птиците на пътешестващите облаци, маркиращи отново топлото пространство на идващата пролет?

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)