Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 15 януари 2011 г.

В ПРИИЖДАЩАТА НОЩ

В ПРИИЖДАЩАТА НОЩ

Сега започват да рисуват сенките вечерни. Сега, когато хоризонтът е изпил до дъно на слънцето живителната сила. В свирнята на един щурец танцуват те фриволно върху палитрата широка на нощта с пастелните си тъмни монохромни тонове. Така се забавляват и не усещат как ще превърнат скоро светлината в спомен, само в сън. Градът ще стане град без къщи и дървета – едно пространство за изкуствено запалените светлини. Реката ще погълне отраженията на мостовете и само тихият и ромон ще напомня, че я има, че е жива. Светулките на фаровете единствени ще търсят път в безлицевия свят на мрака и ще водят неуверено напред, несигурната в тъмнината мисъл. А за душата-пътничка ще свети пак окото на луната, като зелен семафор по кръстовищата на нощта. В зениците ще има много място, опразнено от образите на деня. И в тях луната ще танцува самотния си нестинарски танц, голяма като глобус. Дочувам как към мен се спускат стъпките на песнопоец-вятър, незрим, опипващ с пръсти нишите на потъналите в тайнство улици. Той е неизменен гост в това вечерно време. Развял на дрехата ми пешовете, ще иска пак да ми покаже потайностите в нощния притихнал град – места, които са достъпни само нему и за мечтателя-поет. Аз ще го следвам по загадъчните кривулици на просветващия леко път и ще си мисля за това, как в дните има толкова нечакани раздели, нежелани, в които да пропада пътя на човека в свлачищата на живота. От тази моя мисъл, в окото на разжарената Вселена неусетно натежава и се търкулва от искрящото небе една отронена сълза от падаща звезда.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)