НА МОЯ ЛУНЕН БРЯГ

НА МОЯ ЛУНЕН БРЯГ

На моя лунен бряг стоя,

загледан в празното пространство.

Бряг лунен,

като луната бляскав и измамен.

Бряг в който блъскат неуморните вълни

на моето усилие за щастие.

Като луната,

животът е изменчив.

И като нея

се крие щастието винаги от мен –

зад облака на делника,

в мъглата на житейските проблеми.

Над мене пак блести небесното светило,

сребри край мене моя бряг ронлив

под тежките ми стъпки.

Измамна ли е светлината

или измамни сме под нея ние,

или брегът ни е така аморфен?

Луната свети с непривичен блясък,

иносказателно или пророчески?

Люлее в люлката си спящите треви,

илюзиите ни люлее

в приспивната си лунна песен –

омесва бавно в часовете си броени

очакваното утре

със сдъвканото провалено днес.

А аз от неизменния си бряг,

закотвен най-надеждно в него,

загледан в кръглия й лик,

за кой ли път,

въздишам пак по невъзможното

облегнал гръб в издишващото днес,

краката си провесил

във вдишващото утре.