Сред гаснещия есенен следобед,
сред шепота на капещи листа,
откъм градините нахлу към мен
със своята открита селска хубост
красивата и мека меланхолия
на родния пейзаж.
И вграждат сенките
на залеза в градината
изминалото мое време,
в което всеки ден
е златно капнало листо.
И вграждат сенките
притихналото ми присъствие
в пространствата нови, пъстри,
в които къдравата златокоса есен
ме украсява в огнени,
неповторими цветове.
Внимателно се вглежда в мене тя,
за да се увери,
че вече есенен,
Няма коментари:
Публикуване на коментар