ДЕНЯТ РАЗПЛИТА
БЯЛА ПЛИТКА
Денят разплита дълга бяла плитка.
Надвесени над новите си партитури,
щурците свирят в транс дълбок.
Под слънчевата златна арка
звучи мелодията им изящна.
От нея запленен,
танцува с цъфнали треви ветрецът тих.
Отвсякъде се носят аромати
на кипналата буйна зрялост.
А бъчвите в мазетата
са пълни с тишина
и с глътнати стомаси,
с гърла пресъхнали,
очакват своя гроздов празник.
Ще дойде пак очакваният миг,
да зашуми събираната дълго сладост,
да кипне младо вино в младостта,
денят с веселие да бъде пълен,
тъй както беше лятото ни топло
изпълнено докрай с любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар