В ПРЕДПРАЗНИЧНАТА
ВЕЧЕР
В предпразничната вечер
сняг празнично вали.
И грейнали с украсата си пищна
се кипрят пъстроцветните витрини.
А мене празникът ме е забравил.
И само уличните лампи,
останали си с делничния блясък,
към мен са снизходителни –
не забелязват тъжните ми крачки
и отеснялата ми стара дреха.
Под тях един врабец самотен,
по белотата на снега,
с крачка изписва празнични послания –
навярно търси съпричастност.
И нека да ни е утеха,
че в самотата си не сме сами.
В предпразничната вечер,
градът е шумен,
празнично блести
и заслепява моите очи.
Какво като е празникът ми тъжен –
нали си имам празничните делници?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар