СИНЯ СВОБОДА
Изтеглят стъпките ми пътя
по билото на планината.
Цветенца пролетни край мен
сънуват слънцето
и плуват
на вятъра в безтегловността;
с главици кимат и докосват
небцето меко на небето;
разпръскват дъхавите аромати
над острите връхчета на тревата,
прохождаща по изкривения гръбнак
на стария Балкан.
Сънуват пролетната си поляна,
а аз опиянен от мириса омаен
прекрачил пролетния праг,
вървящ от връх до връх,
с отворени очи сънувам любовта си.
Танцуват нежните цветенца с пътя
на леките ми стъпки под хипнозата,
танцуват и сънуват синята си свобода.
В усмивката ми слънчева
усмивките на малките цветчета
изплитат с танц на пролетта венеца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар