Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 24 март 2011 г.

СЛЪНЧЕВА ТЕРАСА

СЛЪНЧЕВА ТЕРАСА

Как весело се гонят сянката и светлината в огряната от слънце улица. И в ъгловата къща срещу мен, достигат до апотеоза си. Така е хубава фасадата й цветна, с терасата обкичена с цветя. И в най-голямото от тях се спуска медоносната пчела на слънцето. От цвят на цвят жужи и от трептенето на нейните крилца извира светлината – блести в стъклата на прозорците и озарява козирката с усмивката си лъчезарна. Подмамено от нея на терасата излиза едно момиченце – самото то е като второ слънце. От русите му златни плитки се стича топлина към сенчестото в улицата, от устните му пролетния аромат извира, лицето му е огледалото в което животът себе си оглежда. На плитките му пърхат като пеперуди на надеждата две хубави копринени кордели. И от терасата си слънчева, детенцето издухва своите мехурчета от пяна, изпълнени с дъха и със смеха му, с невинността и добрината на сърцето му. И виждам аз как всяко от мехурчетата бляскави политнали надолу избира своя минувач. Едно от тях се пуква на челото ми, а други две на раменете ми се спират, обливат ме в загадъчната светлина на някакво вълшебство, с което се надяват, да ме направят по-добър, към по-добро да променят света. След следващото тръгвам, да търся щастието си в усмихнатото утро.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)