Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 5 април 2011 г.

ИЗГУБЕНАТА ЛЮБОВ

ИЗГУБЕНАТА ЛЮБОВ


 Какво остава от една изгубена любов? Горчива, недопита чаша вино, градина буренясала, пресъхнала река, изсъхнало дърво, небе покрито с мрачни облаци дъждовни – пустиня от безверие и дълга, дълга самота убийствена. Разкаляна в недоразуменията локва и в нея жабата на отчуждението под репея на безразличието, опулена в недоумение към бъдното. От дъното на дните на една изгубена любов, утайките на радости преминали и смях разсипан в бездната ни гледат и нищото изпълва тяхното пространство.
Душа, строшено огледало, в което вече никой не поглежда. И шепа пясък от сринатия замък на надеждите. Тревясала пътека нежност по която паяците на забравата се гонят и спомените уморено, в безсънни нощи преминават. Два гласа от един дует, завинаги един за друг загубени, заглъхнали завинаги сред здрача, които, някога надпявали са птиците, сега в нощта безпаметна на запустелия си дом, утеха търсят.
Изгубена любов, угаснала звезда, вселена преживяла космическия колапс, на неизбежната си гибел.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)