Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 7 април 2011 г.

ТАКА Е ВСЯКА ПРОЛЕТ

ТАКА Е ВСЯКА ПРОЛЕТ

В мълчанието на гората долитат птиците на хубавите мисли. Мълчанието на гората е пътят, по който крачи вдъхновението ми. Към него, по страничните пътеки, от различните посоки на гората, прииждат образи невероятни на поетическото ми въображение. Пътеките, който водят към дома блестящ на нови хрумвания и идеи.
Но днес под клоните е цъфнал кукурякът и аз се питам, на цъфнал кукуряк ли се превърна обичта? С чий глас потокът в ниското припява все още с тембъра на зимата? По стволовете на дърветата днес виждам аз да се увива бръшлянът жилав, на завистта. Под клоните напъпили и изневярата, и алчността, люлеят, печалните си цветове, в които, пчелите никога не кацат. Единствено синчецът, до нестопена пряспа сняг, напомня капчици небе, посипали земята. Там, по-нататък, на припека в прегръдката, прилича минзухарът на пламък, в който са горели, криле на ангелите бдящи над душите ни. По прах от пеперудени криле минават спомените ми, през този горски кът и също търсят своя дом забравен. А сред възторжения хор на птици-песнопойци, не смее вече сойката да изкрещи с пресипнал глас, нито кълвачът да извика. Настъпва времето на нови звуци в старата гора, а, също и на нови мисли. Така е всяка ранна пролет!
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)