Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 10 април 2011 г.

УТРО

УТРО

Утрото размаза кадмиев оранж в лицето на небето, в стъклата на прозорците и облепи с тапетите на изгрева, на цялото пространство стаята обширна. С вика на подранила птица подгони тишината и пръсна светлината си в очите на деня, събуди го, на път го призова. Огледа се в прозявката на сънната река, наплиска си лицето с ведрина и тръгна босо по стръмните пътеки на раззелененото планинско било. И моравите сенки, проснати от върховете, свиха дългата си крачка. На слънцето излъсканата котва се откъсна от тръпнещия хоризонт и ладията на деня заплува в спокойното море на запролетеното небе. В далечния насрещен връх се срещат сянката и светлината, деня с нощта се разминава, разменят си визитките и пак си обещават, че скоро ще се видят там отново. Върхът изтръсква на сенките дебелото одеяло и пак застила белите чаршафи на леглото си, в което да прегърне събудената моя мисъл. С бинокъла на ранните си часове, раздвиженото слънце обхожда своите владения, планира работата си, която няма кой друг да я свърши. Ще бъдат сенките облизани до сетното петно и върху чистото ще легнат новите в обратната посока. Така земята се прочиства, за да е вечно млада и сънят й да е сладък. И с идващия ден, в гърдите ми прохожда най-бодрото ми настроение.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)