ФРАГМЕНТИ - 9 - за любовта

* * *
На любовта в уханието с теб живеем.
Стопиха срещите небивалото в нея,
но още е светът безкраен
и неизпитани неща ще ни се случват.


* * *
С най-хубави предчувствия ме озаряваш
заплела плитки в лунните лъчи.
Лицето ти от обич засияло
е моята луна в нощта любовна.


* * *
Без тебе невъзможно става всичко –
без теб пресъхва извора на нежните ми думи
и губят имената си предметите.


* * *
Разцъфна любовта ми като мак.
Дали на слънцето на щастието й ще издържи
разцъфналия на сърцето мак?


* * *
През сълзи и усмивки минава любовта ни.
Сияйна като изгрев идва в новия ни ден
или печална като залез
полага край пред новото начало.


* * *
Своебразница е любовта:
богатството не я вълнува,
не я омайва красноречие;
не иска да сме умни,
но иска да й вярваме –
да я желаем, да я търсим
и дойде ли, да я приемем.


* * *
Хармонията е велика.
И съвършенството
е цяло изтъкано от хармония.
А любовта е съвършенство и хармония…