Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 15 май 2011 г.

ДОКАТО СЪМ

ДОКАТО СЪМ

На пръски дъжд
небето ще ме разпилее,
ще ме разсее вятърът
на шепоти несподелени.
От сянка в полъх хладен
ще се превърна
и в топлина
от чувство споделено.
Къде остана лятото
от дните ми щастливи?
Преливат часовете ми
с една неопределеност,
в която водопадът на тъгата
пада от високо
и в бездната на миналото време
водите му неистово гърмят,
тресат земята
и пръски огорчение
околовръст летят.
В гърдите
ядката на мъката узря
и на посоките си
краищата аз изпуснах.
Това,
че ще ме няма цяла вечност,
ме кара да живея истински
и да се радвам,
докато съм.
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)