Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

ЗА ЛЮБОВТА - 2

ЗА ЛЮБОВТА - 2

1.

Тук, в планината, няма нужда
да крием радостта си.
Тук няма кой да ни причаква;
тук клюката не е на пост
и завистта е невъзможен гост,
спокойно можем да вървим един до друг.
Ръката ми в ръката си държиш,
очите ми в очите ти потъват
и любовта ни е свободна –
ненужно е да стъпва все на пръсти,
да крачи мълчешком.
Но кратките ни мигове
вървят в една посока –
към спирката на нашата раздяла.


2.

Умря любовта.
Като ябълка капна
в тревата на делника
от зеления клон на живота.
Капна тя
ненатрупала своята сладост.
Трудно узрява плодът на голямото щастие,
плодът на доброто –
търпение трябва и хубаво време.
Недозрялата, плаха любов,
няма плод да роди.
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)