Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

НЕ ГАСНЕ

НЕ ГАСНЕ

След залеза златист
лилавата река на сенките потича.
Загубил своя блясък,
под мен шуми градът
с вечерните си грижи.
Там някъде,
сред сънните дървета,
в покоя на дома си тих,
ти може би четеш
поезията ми сега,
потънала в мечти.
А моята душа
за теб тъгува,
за погледа ти мил,
за думите ти топли,
за ласката ти нежна,
за звънкия ти смях.
Дъхът на слънцето замира.
Денят угасва бавно,
но моята тъга по теб
не гасне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар