ДВУСТИШИЯ
* * *
По злобата ако вървиш
ще стигнеш до заключена врата.
* * *
Най-трудно е да си запазиш място
във времето на хората след тебе.
* * *
Ако аз по пътеката на любовта си тръгна
ще стигна неизменно пак до тебе.
* * *
След стъпките на думите си стъпвам
и стигам до отсъствието от живота.
* * *
Най-тежката разлъка –
разлъката със себе си самия.
* * *
Примирал съм от жажда често до
препълнената чаша на живота.
* * *
В чужд образ можеш ли
да стигнеш ти до своя мисъл?
* * *
След блясъка на ярките светкавици на любовта си
сега посипвам с пепелта от тях главата си.
събота, 4 юни 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар