Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 4 юли 2011 г.

ФРАГМЕНТИ 13

ФРАГМЕНТИ 13


* * *
Листа, отронени сълзи по отлетяло време,
по изживян живот.
И всяко е преодоляна болка
и изживяна радост.
Листа окапали – години от живота ми.

* * *
Дъждът почука на прозореца.
Отворих му да влезе в стаята,
а той видя ботушите си мокри
и само лекичко, през праг надникна.
Усетих мирис на зелено, на трева косена,
на озон и на колендро,
на отлетяло детство.

* * *
Една ранила птица с песента си
ми върна тази сутрин
забравената топлина на бащиния дом.

* * *
Пътят ми е твоята любов –
тя шепот е на вятър,
усмихнат слънчев лъч,
тревичка разлюляна
и поглед на дете.

* * *
Денят пристига тихомълком
преметнал облак бял на рамо.
Той свойски ми намига
и се усмихва срещу мен
с една полузабравена усмивка
от снимката в албума ми,
запазена от детството.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)