УТРО
В ПЛАНИНАТА
Тръби зора над планината.
Отръскват върховете
сънищата си дълбоки
и денят събаря с рамо
черната ограда на нощта.
Потича буйната река на гласовете
и засиява всичко в цветове.
Среброто на росата
блести в неокосената ливада.
През танца на глухарчета,
жълтурчета и незабравки,
ме търси слънцето с лъчи.
Съборило с крака росата,
прокарва щастието
своята пътека бяла
към пеещата линия на хоризонта.
събота, 9 юли 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар