Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 12 юли 2011 г.

НА ЮМРУК ЧАЛ

НА
ЮМРУК ЧАЛ



Това е той, върхът.
Юмрук чал –
старопланинския гигант –
баща на върховете;
за мисълта пристанище,
за погледа опорна точка,
за тялото копнеж.
Изкачили се тук,
превръщаме се в хора-птици
на гранитното му чело.
Тук часовете
поставят многоточието дълго
на мигове красиви и бленувани.
Над нас е само синевата,
над нас е само слънцето горещо.
Върхът е увенчан
с молитвения ореол
на облаци-поклонници.
Сред тях се реят блудните души летящи,
забравили умората,
забравили телата ни пълзящи,
намерили простор за волния си полет.
Танцуват мислите ни бързотечни
под музиката синя на всемира –
душите следват
или следват ги душите.
Във всеобхватна светлина
под нас се люшкат хоризонтите далечни
в един безкраен шепот със самата вечност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар