Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 22 юли 2011 г.

НОСТАЛГИЧНО

НОСТАЛГИЧНО

Къде отлитна лятото
в което всеки ден де срещахме,
в което с радост идваше при мене,
на борчетата в срамежливата прегръдка?
Къде остана веселият смях на лятото,
в което те закичвах с ярките цветя
в ливадата на моите възторзи?
Къде отиде онзи дъх омаен
на сенокосно лято,
в което се отдаваше на ласките ми
в нацъфтялата трева
с такава всеотдайност?
На времето просвирващият вятър
завинаги ли заличи пътеката към него
или потъна лятото в изстиналите дни
на младостта в дълбокото нехайство?
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)