Живее най-бедно старият художник от далечния квартал. Богатството му са картините и една голяма, разцъфнала в цветове палитра. На нея майсторът прави живописните си магии с невероятно вдъхновение и създава своите невиждани светове – прави ги така, че приказките да се превръщат в най-живата реалност. Реалност осезаема, която можеш да докоснеш. На нея той не рисува, а свещенодейства. Тази негова вълшебна палитра е като небесната дъга, слязла на статива. Тя озарява лицето му с онези неотразими фини и нежни тонове, които само Бог може да сътвори в човешката душа. Когато смесва боите, художникът вижда невидимото, вижда морето, където младостта му се носи по белогривите вълни, където бе отлитнала на чайките с далечния унесен полет. Той носи на гърдите талисман - зъб от акула и често слага на ухото си eдин рапан, да чуе онзи див далечен зов на развълнуваното, необозримото море. А нареди ли картите на масата, все вижда в предсказанията път далечен, опънато от бриз платно и бяла яхта носеща се по вълните, наречена „Мечта". И чува от казиното гласа на пийнали моряци, разказващи небивали истории от славните си пътешествия, запели чуждоземски песни, непознати. В такива мигове ръката инстинктивно търси четката и я намира, за да започне онова неистово рисуване, което ражда удивителните образи в картините. Вода и вятър има в тях, и чайки, разпенени вълни, пиратски кораби, матроси кривокраки, боцмани и капитани, русалки и сирени, и екзотични острови с невиждани дървета - по клоните им заблестяват невкусваните плодове от никого; съкровища на дъното от пясъка прегърнати, със страшни октоподи и огромни острозъби хищни риби, пазещи ги най-ревниво. Какъв вълшебен свят, далечен, с дъх на водорасли - свят в който най-умело се преплитат било и не било. Той този свят и затова е толкова вълнуващ и затрогващ.
Но тези жадни и ненаситни за красота очи, горящи в огъня на цветовете, бавно губят острота и сила. И ако искате да нарисува и за вас една картина, поръчайте веднага, не губете време, защото утре може и да бъде късно.
понеделник, 10 януари 2011 г.
УТРЕ МОЖЕ ДА Е КЪСНО
УТРЕ МОЖЕ ДА Е КЪСНО
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар