В СЕДЕФЕНАТА
РАКОВИНА
В седефената раковина на леглото,
спиш мое слънчево момиче
и кожата ти в златни блясъци сияе
от слънцето в постелята ти слязло.
С ръце прегърнало мечтата,
в уста с неназованото ми име спиш.
Ресниците покой даряват на очите ти
и образа ми пазят в тях заключен
от нежелано любопитство.
Ти спи, момиче мое, златно,
а аз ще поседя до тебе,
мечтателен и мълчалив.
И нека времето ми да изтича