Листа
като дъждовни капки капят
от развълнуваните цветни облаци
на октомврийските дървета.
Изпъват сенките до скъсване
снагите си по осланената трева.
Дъжд от листа
и кестени узрели
вали над мен
в следобедната тишина.
Но под чадъра слънчев е все още топло.
Между листата, синева небесна
гаси пожара в есенните клони.
А в нея с тъжен крак се носи
едно голямо ято закъснели птици
политнали на юг.
Окъпан в светлина,
изправен в есента,
аз виждам как
отлита с тях и младостта ми.
Листа като дъждовни капки капят –
премигване на светлината.
Листа ще има пак.
И птиците ще се завърнат.
Но младостта,
Няма коментари:
Публикуване на коментар