КЪЩАТА
Нощ тъжна и дълбока,
стаена и студена.
Уплашена от себе си
и тишината
под покрива на къщата на ъгъла се сгуши.
След стъпките на влюбена жена
потъна бързо тя
в безлицевия вход
на тъмната и тъжна къща.
И пламна светлина
в прозореца й мрачен –
крила разтвори като птица той,
излитна нежна музика него.
Една щастлива музика
понесе своята усмивка
над сънената улица,
над спящите дървета.
Мълчала къщата от толкова години,
сега запя
и заговориха стени,
прозорци и врати.
И зашептя на улицата къщата
на стъпките й с думите
от скромния си ъгъл –
превърна се в пулсиращо сърце
на улицата, на нощта
и на града.
Няма коментари:
Публикуване на коментар