Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 25 февруари 2011 г.

КАРТИНАТА НА МОЯ РОДЕН ДОМ

КАРТИНАТА

НА МОЯ РОДЕН ДОМ

Далеч е родният ми дом.

Сега е пуст –

безчинстват в него мародерите.

Най близките ми хора, като птици,

отлитнаха завинаги от него

в един безкраен полет.

И само в сънищата се завръщам там,

където мама

последна ме посрещаше.

Сега е тишина –

смехът и говорът са само спомен.

Сега е дом на паяците само.

Градината и дворът,

обрасли в бурени и тръни,

на стъпките забравили са топлината.

Аз затова го нарисувах,

такъв, какъвто в мен живее още.

Аз затова го нарисувах –

бездомен, да си имам дом.

В квартирата го окачих

да си го гледам,

чрез него да прекрачвам

на времето в отминалите крачки.

Струи от малката картина топлината

на майчино сърце и бащино огнище,

и детски смях пространството оглася.

Струят от нея мъдростта и силата

на родната земя.

И моята картина малка

е сейф за моя свят голям,

и корен жилав здраво впит

в панела на живота.




Няма коментари:

Публикуване на коментар