Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

СВЕЧЕРЯВАНЕ

Вилите са разпилени по цялото протежение на до­лината. Белият гръбнак на пътя се вие като змия между тях, на която опашката тупа в прахоляка в ниското, а главата забива в сенчестата гора, повдига се към вели­чествената осанка на върха и с раздвоения език на въо­бражението изблизва захаросаните от залеза облаци.
Тишината пропълзява в обратната посока от върха, надолу по стръмните хребети, за да запълни всяка сво­бодна ниша в пространството на долината.
С привкус на едрозвездна ноемврийска нощ, земя­та се стаява, погалена от последната ласка на слънцето. Но очите ми все още намират неугаснала красота, с която да запълнят мисълта и белите полета в тихите ми топли сънища.

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)