Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 1 декември 2010 г.

ПРИИЖДАТ ДУМИТЕ

ПРИИЖДАТ ДУМИТЕ

Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влаж­ни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини въл­ни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; като вечерната равносметка на залеза в кесията тежка на отлетелия ден. Те са златистата слама в стърни­ще на лятото, която очаква дъха на вятъра за своето толкова кратко пътуване, колкото кратка е радостта от любовната среща на влюбени.
Виждам в думите жадни души за любов, които страстно пог­леждат към всяка тъмна извивка на тялото – почернели души за любов.
Миг на думи и ехо от думи – хоризонт или бездна кънтяща, през която минава ековитият вик на Вселената. Тиши­ната на думите, като мека коприна, аз усещам как нежно ме гали, как ме завива, с копнеж и очакване. Тишината, която ще стресна с вика си и с поглед ще сепна.
И навярно ще трябва да бъда пророк, за да открия голямата истина за света, за живота, за себе си, без топлината на думите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар