Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 9 декември 2010 г.

ПЕРУНИКОВА НОЩ

ПЕРУНИКОВА НОЩ

Уморена в очакване на своето време, нетърпеливата нощ се спуска над селото с дъх на къпина. Разтворена в протяжната песен на щурци­те, тя прегръща земята, обвива я в тайнство, в искрящото звездно блещукане. Дойде обещаваща. Перуникова нощ, сякаш сли­за на август по билото и целува съня на тревата. Нощ в която върхът на тополата търси звездата вечерница, с вик на прелитаща сова. Луната-лъжкиня с разголено рамо флиртува безсрамно с размирника-вятър.
Заспиват в гнездата си птиците с пълни стомаси, заситени от нашата стара смокиня. Сред звездите виж­дам примигващата светлина на самолет в далечен по­лет. И неусетно светлинката се стопява, като преминал полъх на изживяно щастие.
Изправен на терасата на къщата, аз слушам тиши­ната на нощта. Дочувам мислите на вдъхновението ми, как слизат леко от небето, по-плавно дори от съня.
Ще ги запомня в перуниковата илюзия на августов­ската нощ и сутринта с чука им ще ударя по наковалня­та на идващия ден.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)