ПОД ТУРЛАТА
Пред мене къщите са обърнали гръб на топлото есенно слънце. Полазилата светлина по зидовете сякаш отваря по-широко прозоречните им очи. Зъбатата сянка на Турлата лъха с хлад на слана и забравено утро от късия ден. Тънката синя мъглица от дима на комините се стеле на широка ивица над грейналия в есенна позлата град. Дърветата са тъжно голи и само белостволите брези броят последните листа-жълтички по тънките си клони. Насреща планината е настръхнала от плахото докосване на ранния сняг и сякаш усещам как мощната и снага потреперва от стъпките на падналия пръв замръзлек. Извива гъвкавия си гръбнак над мене Турлата, услужливо подложила зелената си борова шепа за опора на загубилото силата си залязващо слънце. И скоро то ще падне като презрял плод в тази силна здрава шепа - ще падне с тихата ми въздишка по отминаващите топли дни, по отминаващото златно време на живота ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар