Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 12 декември 2010 г.

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

Обичам да използвам и чистите цветове в картини­те си. Цветът може да стои прекрасно в общата хармо­ния — меко и живописно, ако го поставим в подходяща среда от полутонове, произлезли от него при смесване­то с другите цветове. Тогава можем ясно да чуем кам­баната на собствения му глас в богатството на палитра­та. Поставен в преходите към себе си, той ще звучи невероятно чист, ще чуем песента му и ще усетим ин­дивидуалността му, неповторимостта и звучната му яр­кост. Тогава ще се убедим колко много хармоничен мо­же да бъде той, ще го усетим съзвучен с цялото. Ще усетим значимостта му в течащия поток на полутонове към чистота му. Ще го почувстваме като център, като ядрото на цветовата хармония. Една ярка сърцевина на хармонията, в която цветовият поток се влива и изтича навътре и навън, за да придаде динамика на цветната скала в диапазона на крайните точки, между които цве­тът се осъществява. Ще го почувстваме като част от цялото. И то най-важната. Ще го почувстваме като при­влекателен магически център, към който се стичат и в който се вливат нюансите, произлезли от бистротата на извора му. Чистотата на цвета е нужна в живописта, както е ценна всяка чистота в природата.
Всичко зависи по какъв начин и къде се подреждат цветовете и тоновете, тъй като всичко в живота стои добре само тогава, когато е на подходящото, точното място. Ако постигнем добра комбинативност, ще можем да се рад­ваме и наслаждаваме от чистото ярко звучене на всеки един цвят от светлинния спектър.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)