Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 24 декември 2010 г.

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ

Пристига пролетта, прескочила през грипните препятствия. До вчера с вдигната яка, подсмърчаща и газеща калта, днес крачи малко по-засмяна. В отворената й усмивка просветват зъбчетата млечни на първите листенца в клоните. Денят, понаедрял, самодоволно ме поглежда от слънчевата люлка на мечтата си, поел по пътя на осъществяването. Топи се сивотата, на зимата замътената краска се топи и стават сини нашите души изпод разтворените небеса. А младите жени потропват с токчета край мен и аз потъвам в блян един – да търсят моята врата. И потопен в блаженната река на въжделенията, усещам в самотата си докосване на голо рамо до моето, под топлата завивка, един мек поглед и от негата занесен, шушнещ глас на минаващ през сърцето порив. В този миг завещавам мечтите си аз на деня, да ме води към тях, и да е милостив към мен, да не ме подминава гальовният лъх на жадуваното щастие.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)